Кучето, вълците и тук, таме овца

Събрали се овцете, на общо, тайно събрание. Видимо в намален състав. И нали са овцеее.

-Казахме в толкова часа. Пет пъти обиколих кошари, гори, поляни и къде що има руно, вълна и бееее.

Кво е това малцинство?  Или има скрити в храстите. Или не им дреме за съдбата своя. Или някъде ръбат сочна трева.

А може и вълната да си почесват на някой трънак. А това е толкова важно нещо. 

Хич па не се сетих да са и на коч, леле.Това вече е вулгарно, ра'бираш ли.

Оф, разбирате ли нещо бе овце!

- Сакън! Ти да не си друго животно? Я си смъкни очилата. И без това няма слънце от месец.  Да видиш себе си вее. Въшлива, овца такава. От центъра идваш, щото нали.

Само дето нямаш никакво инфо. 

Вълците станаха толкова, че на овца се падат по два. Като уловят една, я делят с рулетка. Инак и между тях стават сакътлъци.

- Де да бяха само два, с мед  да ги намажеш. Гледам. Ходят си свободно по улиците с едни черни Мерцедеси.

Ние, квоо? Имаме сал едни копита и някоя друга  Дачия, втора употреба.  Де ще бягаш вее.

Като те запукат. Градушка не ти трябва.

- А, а, а кучето де е е е го?

Обади се първата овца фъфлейки.

- Ма ти съвсем си изостанала, мама му стара. Караш ме да псувам. Добре, че агнетата си легнаха.

То па едни агнета. Една прираст. Ум да ти зайде. Но сега това не е тема на събранието.

Забравих я с твоето ломотене.

- Леле, оглупявате като въртоглави.

Темата е. Намаляване на овцете. Нас! Това първо

Второ. Неизпълнение на служебните задължения на кучето.

И трето. Както, вече се упомена. Увеличаване и глобална популация на вълците.

Тъй като, първа точка зависи от вторите две. Започваме от кучето.

- Предлагам, още веднъж да се говори с кучето.

- На някои тревата на езика им изсъхна от говор и приказка. Сега не мож го намери в колибата, щото я смени с неква, която не се вижда от дувар.

Даже  не отваря.

Токуу го мернеш в некое кафене с пура. Но я го приближи. На какво ти прилича!

- Да го сменим.

- Ми да. Това е десетото. Не можахме сами да си втълпим в овчите кратуни. Малко зоб. кочове и сатенена кошара, не струват. Обаче сами не вдяваме.

Сменим го. Дойде някое уж мършаво. И само гледай след някой друг месец.

- Месец е малко. Иначе нямаше да се броим на клечки.

- Кви клечи?

Пак се обади първата.

- Уф голяма си идиотка. Овца със овца. Как не са те изяли вълците, не знам.

- Ми да сменим вълците, тогава. 

Пак оная.

- Ти съвсем мръдна.

- Че що. Като гледам. Почти всички от вас са се боядисали в различен цвят. С оправданието да не ги гонят вълците.

Май само аз съм бяла.

Та ако ги сменим. Може поне да не с е боядисвате, викам.