Маймунекът

Натъпка се като прасе.

Оффф. Като един, дърт и способен маймунек. Щото не притежаваше само клон, ми цяла  палма. И то с документ, който беше скатал в една дупка. Точно на клона дето си лежеше.

- Един банан, два банана...

Някаква бълха го захапа по пъпа и му прекъсна, гооолямата сметка. Бръкна с финия си маймунски пръст. Ем се бе опошкал. И някои други го  бяха опошкали  :D.

Вземе да им намали бананите, ааа.

- Един банан, два банана...

Няква муха бръмна на три гласа.

- Цигу, мигу. Ша тъ хрусна. Ша тъ ръбам. Ша тъ ям.

Замахана и ахааа сто килграмовото му тяло, да се тръшне кат изкуфяла палма без мамуни.

Кой па ще каже, че е сто кила. Нивелира се. Хвана си чакрите, аурата, пи-то, а-тоо...

- Един банан, два банана...

- Тате! Дай една чепка, че излизам.

- Мчи ти кога съ прибра деее?

Настръхна той. И сина му се метна на някъде, за  да не отговаря. Пак ще кара на кредит и после ще му връща лихвите.

Само да се върне и да го мернееее.

Съсредоточи се. Хвана математиката за ушите. Пардон, елката на телефона.

- Съпружеее...

- Чакай да ги сметна, и после. Бягай си сложи грим нещо не ти е в реда на нещата.

Като чу реда на нещата, хукна. Изобщо не си помисли, дали ще мяза на маймуна или не.

- Няколко в скрития склад за лични нужди.

Пак започна  той и продължи, защото на хоризонта даже облаци нямаше.

- Тези за жената. За обезкосмяване, масаж, маникюр, облекло ( ако желае). Козметика.   За кола ще помисли на другата реколта.

- Ей ония там на другия клон, сина. 

За кво беше ве.  А аа а компютър, дрехи,.. Неговия списък е дълъг.

Научил се подаръци да прави моля ви се е е.

- Тия хубавите, за любовницата. М не. За двете любовници. По малко са. Но са по- големи. Изобщо няма да се усетят.

- Ония на задния клон за кмета...

Усети болка. Отвори очи. Явно е заспал и паднал. По къв начин, не искаше да знае.

Дали от тежестаааа ( тихууу тааам)

Дали някой му е разклатил клона докато е задрямал, сега ще провери.

Изправи се и се изпъчи до палмата.

Само, че до нея стоеше друг маймунек. С рамене-обиколка два метра.

- Извинете! Мога ли да си вляза в къщи?

- Ква къща!?

- Моята, е тука горе.

- Чее от кога е твоята? 

Тръгна грамадния и без малко да го настъпи.

- Ма аз имам документ. 

Взе да се оглежда. Но той беше останал горе скрит.

- Нищо нямаш. Това е моята палма. 

Ма ти изобщо как се казваш?  И маймунек ли си изобще.

На теб не ти трябват  тия банани. Бегай, да не викна и брата. Стааш рана за  домашния любимец.

Бившия собственик  тръгна назад и се  блъсна в жена си.

- Скъпа...

- Кой си ти бе? Полиция, полиция...

Побягна и седна на  едни пръчки.

- Я бягай ве дъртьо.

Тръгна и се спъна. Наведе се да си  изчисти краката. С периферията  си видя, че това беше неговият син.