сряда, 11 юни 2014 г.

Маймунекът

Натъпка се като прасе.
Оффф. Като един, дърт и способен маймунек. Щото не притежаваше само клон, ми цяла  палма. И то с документ, който беше скатал в една дупка. Точно на клона дето си лежеше.
- Един банан, два банана...
Някаква бълха го захапа по пъпа и му прекъсна, гооолямата сметка. Бръкна с финия си маймунски пръст. Ем се бе опошкал. И някои други го  бяха опошкали  :D.
Вземе да им намали бананите, ааа.
- Един банан, два банана...
Няква муха бръмна на три гласа.
- Цигу, мигу. Ша тъ хрусна. Ша тъ ръбам. Ша тъ ям.
Замахана и ахааа сто килграмовото му тяло, да се тръшне кат изкуфяла палма без мамуни.
Кой па ще каже, че е сто кила. Нивелира се. Хвана си чакрите, аурата, пи-то, а-тоо...
- Един банан, два банана...
- Тате! Дай една чепка, че излизам.
- Мчи ти кога съ прибра деее?
Настръхна той. И сина му се метна на някъде, за  да не отговаря. Пак ще кара на кредит и после ще му връща лихвите.
Само да се върне и да го мернееее.
Съсредоточи се. Хвана математиката за ушите. Пардон, елката на телефона.
- Съпружеее...
- Чакай да ги сметна, и после. Бягай си сложи грим нещо не ти е в реда на нещата.
Като чу реда на нещата, хукна. Изобщо не си помисли, дали ще мяза на маймуна или не.
- Няколко в скрития склад за лични нужди.
Пак започна  той и продължи, защото на хоризонта даже облаци нямаше.
- Тези за жената. За обезкосмяване, масаж, маникюр, облекло ( ако желае). Козметика.   За кола ще помисли на другата реколта.
- Ей ония там на другия клон, сина. 
За кво беше ве.  А аа а компютър, дрехи,.. Неговия списък е дълъг.
Научил се подаръци да прави моля ви се е е.
- Тия хубавите, за любовницата. М не. За двете любовници. По малко са. Но са по- големи. Изобщо няма да се усетят.
- Ония на задния клон за кмета...
Усети болка. Отвори очи. Явно е заспал и паднал. По къв начин, не искаше да знае.
Дали от тежестаааа ( тихууу тааам)
Дали някой му е разклатил клона докато е задрямал, сега ще провери.
Изправи се и се изпъчи до палмата.
Само, че до нея стоеше друг маймунек. С рамене-обиколка два метра.
- Извинете! Мога ли да си вляза в къщи?
- Ква къща!?
- Моята, е тука горе.
- Чее от кога е твоята? 
Тръгна грамадния и без малко да го настъпи.
- Ма аз имам документ. 
Взе да се оглежда. Но той беше останал горе скрит.
- Нищо нямаш. Това е моята палма. 
Ма ти изобщо как се казваш?  И маймунек ли си изобще.
На теб не ти трябват  тия банани. Бегай, да не викна и брата. Стааш рана за  домашния любимец.
Бившия собственик  тръгна назад и се  блъсна в жена си.
- Скъпа...
- Кой си ти бе? Полиция, полиция...
Побягна и седна на  едни пръчки.
- Я бягай ве дъртьо.
Тръгна и се спъна. Наведе се да си  изчисти краката. С периферията  си видя, че това беше неговият син.

Няма коментари:

Публикуване на коментар