вторник, 10 юни 2014 г.

Не ритай

Всяко простичко нещо.
Стои непотърсено
Ти, търсиш доспехи.
Меч
Слава
А кръвта си остава.
По моите дрехи.
Стени се затварят на прах.
Бод ботуша ти.
Ти с другата.
Аз остарях.
Да те лекувам.
И  днес вратата се клати.
Не за нас.
От вятъра, който разбуждахме.
И ехото в тоя час.
Всяка роза, днес е хербарий.
Кат затворен кон в обоза.
Свободата е в джоба.
Зашит.
Ти пък не ритай.
Зад меча разбит.
Ний сме прашинка на пътя.
Която всеки( почти) потъпква.
Не вижда.
Издухва.
Прави на кал.
Само мечтата остана.
( за живот)
За която, все още имаме жал.



Няма коментари:

Публикуване на коментар