Препускат

Препускат породистите в небето.
Кат орли.
А, ний магаретата.
В земята  бродим.
Там дето и калта ни ври.
Бодилите в сърцата ровят.

Препускат породистите в небето.
И развяват свойта златна грива.
Някои ги пазят с метли.
А ние мършите далеко.
Зад баира.

Препускат породистите в небето.
И мълчат.
Другите им правят ореоли.
Ние нисичко навеждаме глави.
Към китките, водата...
Май сме хора!