Моят фън

Защо ви са?
Мойте дребнички поеми.
Стихчета игли.
Кога стърчат, мислители големи.
Не съм изкарвана на бис.
Много ми не пляскат.
Пък нещоо, отвътре.
Не ми подритва и за ръкопис.
Да  си греят пръстите в камина.
Сърца не пламвам.
Твърда съм.
Драскач
Както съм била.
Такива, няколко кила.
Кажи го тон.
Не  соча с пръст.
И никой да не рови.
В моите боклуци.
Да се намирга.
Да фърга.
Да мие.
И утре да сме нови.
Това е моят фън.
Трън е знам.
Не трябваше да почвам с въпрос.
То кой ли пита?
И кой ли тук е гост!