вторник, 3 юни 2014 г.

Моят фън

Защо ви са?
Мойте дребнички поеми.
Стихчета игли.
Кога стърчат, мислители големи.
Не съм изкарвана на бис.
Много ми не пляскат.
Пък нещоо, отвътре.
Не ми подритва и за ръкопис.
Да  си греят пръстите в камина.
Сърца не пламвам.
Твърда съм.
Драскач
Както съм била.
Такива, няколко кила.
Кажи го тон.
Не  соча с пръст.
И никой да не рови.
В моите боклуци.
Да се намирга.
Да фърга.
Да мие.
И утре да сме нови.
Това е моят фън.
Трън е знам.
Не трябваше да почвам с въпрос.
То кой ли пита?
И кой ли тук е гост!

Няма коментари:

Публикуване на коментар