сряда, 4 юни 2014 г.

Зрънце

По лесно е да обърнеш гръб.
Да  кажеш край.
Днес, да не се здрависаш.
С живота.
Защото
Оцеляването няма край.
Има
Но  смъртта  за някой.
Е като кивота.

Дали си призрак.
Или мъничко човек.
Дали  си стълб.
Или обръщаш поглед
В зениците от плочки.
Отстрани е празно.
Черно бял портрет.
Живота зрънце.
В мъничкото цвете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар