По лесно е да обърнеш гръб.
Да кажеш край.
Днес, да не се здрависаш.
С живота.
Защото
Оцеляването няма край.
Има
Но смъртта за някой.
Е като кивота.
Дали си призрак.
Или мъничко човек.
Дали си стълб.
Или обръщаш поглед
В зениците от плочки.
Отстрани е празно.
Черно бял портрет.
Живота зрънце.
В мъничкото цвете.
Да кажеш край.
Днес, да не се здрависаш.
С живота.
Защото
Оцеляването няма край.
Има
Но смъртта за някой.
Е като кивота.
Дали си призрак.
Или мъничко човек.
Дали си стълб.
Или обръщаш поглед
В зениците от плочки.
Отстрани е празно.
Черно бял портрет.
Живота зрънце.
В мъничкото цвете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар