вторник, 22 юли 2014 г.

Описание

Мълчиш, като джиесем.
На който само таксата си плащам.
Две мумии неразделно.
Само, нямам смс.
За сметка.

Казват, Господ пишел.
От мен ли почва!
Да му продиктувам.
- Кажи бе Господи?
Защо сме ние?
Другите
Дето си изпихме болките.
Изтъпахаме пътеките.
Почукахме на сума ти врати.
А, вече даже и не ни боли.
Та си джавкаме.
Всякой в своята колиба.
Всякой пръста ръба.
Не своя.

Имам ум.
Как да нямам.
Когато слънцето ме заслепява.
В огромни, стъклени витрини.
Но аз салата днес паса.
Омръзна ми да обяснявам.
На джиесема!

Мумия е прах.
Няма я кръвта.
Дори и тя  не казва.
Обаждам се. За да ти кажа, че те обичам.


Няма коментари:

Публикуване на коментар