неделя, 17 август 2014 г.

Облачно с псувни и проклятия

Най-сетне заветната отпуска на Спиридон Спиридонов- майстор крояч в обувна фирма от град Добрич, дойде. То кви ли други фирми им има, ама. Но темата е отпуска. Щото лято беше дъждовно, кално и миризливо.
Беше, яяя. Ахааа да свърши с едниии, ужасни спомени. Ботуши, багери и кал до уши.
За три деня изринаха блато колкото " Сребърна". Нооо тука няма пеликани. Само умряла риба, кучета и котки. Първия ден. После мърша.
Не се храни десет дена. Не яде салатка. Не гледа и английска лига. Да не говорим за наще спънати коне, които се намират на ритане с топка.
Гането, жена му. Която си гледаше сериалите, на които сал Бог знае бройката. И която шеташе сред нощите, за да ги гледа. Се разтревожи, че в къщи е дошла туберкулоза, чума или други епидемни неща. Ходеше напред, назад и накрая го затвори в спалнята под карантина. Оставяше му на един стол сухари, чай, сирене и преварена вода и изчезваше.
На петия ден не издържа. Скочи.
Отиде в близката кръчма. Изяде десет кебапчета с пет бири. Седна  в хола пред телевизора, опулено. И така до днес.
Най сетне. Почти месец жега. Почти месец, по дванайсе часа работа. Не се навакса от потопа. Сега с  тва оправдание ще ги режат пет години.
Но поради чуждо помещение и нагъчкани хора. Все пак отпуска има.
А пари от тати и от тъщата най вече.
Гането, кото кажеее.
Започнаха да товарят воловото ( пак от тъшата), още от петък вечерта, че е жега. Жената извади Един списък, а Спиридон се скри в гаража при инструментите. Да не му кряскат, че пак е залепнал с  ц200 за канапето.
На другия ден, все пак трябваше съботно да работи до обяд. Но послее.
Още като се събуди, усети, че не'о не  е в ред.
Първо ритна масичката и едва не си счупи  пръстите. После си закачи ръкава на бравата в банята и без малко да си откъсне ръката. И накрая все пак асансьора му изпярка петите и куцукайки стигна до колата. Изобщо не погледна  небето, беше си забравил очилата.
И тва.
Уморен на обяд. Джаста, праста. Кой ще го остави да диша. Пък и морето, ей къдей.
Колата тежка, сякаш се местят. Децата не са слончета. И кучето, не е лъв. Котката не е пума. Гането, шейсе кила айде.  
Не погледна кво е натуряла. 
Първо. Слагала е нощеска и къв е порядъка, беш ли мама му. Ще се изсипе.
После пак наново. Колата не  негова. парите за почивка. Поне поливната панелка е.
Замислял се е, да направи тест за децата. Но имаше две причини да не го прави..
Трясссс...Тъкмо стигнаха началото на квартал " Червената пръст", и щяха да забиват за околовръстното. 
От там все пътища за море.
Но в началото. Докато стигнат до баира заваля. Не ве изсипа се морето в Добрич. Точно в ниското. Изведнъж асфалта взе да става дере.
И Спиридон като си спомни, въобще не обърна. Започна да кара на задна.  За  десет минути стигна до автогарата и от там се качи нагоре и спря.
Излезе в дъжда и започна да псува на нейде си до десето коляно. Обърна се към колата и като видя всички зверски моцуни, включително на кучето и котка, веднага се върна на място.
Гарира колата в гаража.
- Ти си виновен. Не взе отпуска миналата седмица. Не си намери друга работа, или друг шеф, понее. Майка ти те е родила без късмет. Аз да ти се паднааа.
Да ти изгори телевизора в хола. В кухнята ццц. Английското пет години да не го дават, дано. Като кусаш ракия, да става на вода. Като пипнеш шише бира, да се вкаменява.
- Ти да мълчиш! Изтропа за първи път Спиридон.
Че ей сега си отивам на село при мама и тати. Сам! Всичко ще то оставя. Нали е твое. Мммм.

пп   Да опоменем, че не вали все още.

Няма коментари:

Публикуване на коментар