събота, 16 август 2014 г.

Сутрешни изживелици

Аз винаги лягам рано. С кокошките, пилетата, полозите ( котка). Без пителя. 
Отдавам се на  активна почивка, за полза, красота, дух, чакри и дискови състояния   в кратуната. Тя е станала колкот тиква ГМО  и трябва да си притегли активното състояние. Което е опънато като ел. жица, за да не замести мрежата на лозето против крадци.
На желязо естествено. Няма да ловят змии яя.

Поради набраните часове, като кибртлия-клечка, ставам и рано. Поради факта, че вече десет дена мязам на джумерка от жега,  а днес  е хладно. Съм озъбена, като дете с чувал от Дядо Коледа. Ходя от таз тераса на оназ тераса, с чиния студена диня и се кефя.
С разликата, че виждам всичко. Напреки, че не съм от тях. Виждам, фърчяши торби, които тупват с звук на мини комета. Леки полягвания надолу, от бутилки. 
Кметицата щеше да издава местен закон до 50 лв. Но кой ли ще става жирафа на блока.
Някой си, си обърнал микробуса и си стоварва дърва, в 6 и 30 сабахлам.
Няколко  махляни с едни корита, с полуколички. Отиват на другия край на улицата. Там обикновено идва  микробус с дребна риба.
Бе всичко се вижда и с повод и без повод. Но днес, не ми дреме на ..... най- малката клетка дето я загубих. Или не иска да си пуска боята.

Та ръфам си студена диня. И отма на източната тераса. Аз вече споменах, че ги редувам в транс.
И фъссс, тряссс. Нещо минава и се чува .
- Да живей, живей труда.
Замина, докато се опомня.
Първо. Това е доста остарял лозунг.
Второ. Напомня ми за чакане, пришки, мазоли, маршова музика. И слънцето от изминалата седмица. Иииии , аааа, ееее.
Аз съм вече на години. Това си  е стрес. На двайсе. Търпана. Блъсканица. 
За едно, две, три.
Да живей, живей труда. Е гати!  Засърбя ме в хладното. Динята без малко да падне и да дойдат всички мравки на блока. Защото аз нямам хич.
Глътнах по-голямо парче диня. Задавих се. Потекоха ми сълзи, сополи и без малко да се напикая. Махнах очилата да си измия лицето.
Ма, малии. Тва са ония за близко виждане. Слагам  ги сутрин, когато гледам тръстиката. Забравила съм да ги махна. Забравила съм да си сложа и слуховия апарат, от радост за това захлаждане.
А може и да ми се причува вече.
Сложих всичко както трябва. Взех второ кафе, че това, голямо парче диня ме срази. И излязох пак на терасата.
А. Пак си мина микробус. Но не ума, не дума. Няма нужда и да се чуват разни неща.  И с тия очила добре се чете.
" Да живее любовта"
Само не можах да разбера, защо аджаба целия микробус е  налепан с тоалетни хартии.
Реклама.
Махнах очилата. Погледнах гиии...

пп  Разказът, няма нищо общо  с действителността на някого . Но пък дава плод на всяка фантазия, която го прочете. Ако е разказ.

Няма коментари:

Публикуване на коментар