четвъртък, 14 август 2014 г.

Солени очи

Все тръгвам напред и се спъвам.
Изрязани краката, предмет.
Отдавна с дървото не свързана.
Шлифована
Отзад и отпред.
Буквалното с което се гиздя.
Ме сепва да ставам.
Дори и в празната лента.
Която не срязах, а паднах.
Се крие.
Прашинка надежда.
Не последна.
Мостовете паднаха.
Останаха само дерета.
С тях морето, натиска.
Да скачам.
На плитчините.
Като пресъхнала мърша.
Със солени очи.
За лодка.
В която, сърце ме прегръща.

пп. Авторът не претендира за правопис, поезия, лайкване, споделяне. Доволен е да бъде прочетен!

Няма коментари:

Публикуване на коментар