неделя, 19 октомври 2014 г.

Морена

Като излезнах в този свят, с пушка
Зърнах го кат пиле.
Зарових се в куп мишени, неузрели.
Недорасли, не допили.
Превзето цвъках  и в краката.
Сега носът ми в земята.
Мерникът, нагоре.
Светът, вселена.
Сега разбирам.
За куп пропуснати мишени.
Разпръснати немирно.
А аз трептя за цел.
Една, самичка.
Там да дреме.
Моята, не мърдаща морена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар