И дума

Какво съм аз!Останала без дреха.

Без цвят, без дума и без крила.

Изгнила страница в тъмнина и без доспехи.

Изрината с лопатата в  есента.

Какво съм аз! Без шепата със семе.

Което всеки ден засаждам да цъфти.

И все забравям, ' днеска ми не дреме'.

Ако е равно, ако не никне и ако мълчи.

Какво съм аз! Ако не сложа маска.

Ако разпусна цялата река.

Оная дето и загубих краските.

И все не искам да я нарека.

Какво съм аз! Ако ме познаваш.

Минута. Час. Или Баир.

А може  масичка с чашка, за наздраве.

И дума, която не боли.