четвъртък, 23 октомври 2014 г.

И дума

Какво съм аз!Останала без дреха.
Без цвят, без дума и без крила.
Изгнила страница в тъмнина и без доспехи.
Изрината с лопатата в  есента.

Какво съм аз! Без шепата със семе.
Което всеки ден засаждам да цъфти.
И все забравям, ' днеска ми не дреме'.
Ако е равно, ако не никне и ако мълчи.

Какво съм аз! Ако не сложа маска.
Ако разпусна цялата река.
Оная дето и загубих краските.
И все не искам да я нарека.

Какво съм аз! Ако ме познаваш.
Минута. Час. Или Баир.
А може  масичка с чашка, за наздраве.
И дума, която не боли.

Няма коментари:

Публикуване на коментар