неделя, 26 октомври 2014 г.

Жълт код

Баси. Моя да псувам в тоя студ нали. Не ми е по лъицата, кефа, профила, джоба , името и зодията. Огнен кон!
Ставам сабахлам и идва оня момент в който тря да поднеса. Освен мумийски муцуни и наченки на любезности с гурели със саполи и остатъци от грип ( не птичи). Закуска на свекито.
( ммм, колко съм любезна :D )
И за някой си път, таз мамуна няя хляб.  М да. Закуста, ахаа!
И то пак е гати. Ония  амеби объркаха часа. Налиии И без това съм се дигнала  със зъбите  и космите на всички сомнамбули. Тръгнах. Няя на къде. От къде. Мрън, дрън под нос и чипляс.
Вънка не куче не муче. Камо ли човек. То аз съм си куражлия от 66г де.
Все размятвам разни неща и после падат върху кратуната ми. И после са чудя па що имам празни полета за засяване.
Та тръгвам за хляб. Отварям баш комунистическа, тежка, метална и масивна врата ииии тя хвръкна. Не мога да кажа с панти или без. Имаме  една крушка само в целия вход до асансьора. А тва е долу . Инак като отидеш до возилото, свети. Ма нали е с фотоклетка, намига. Сякаш  на моменти си 36 градуса и нещо, на моменти се изпаряваш и те няма
В момента в който вратата се понесе в небитието, аз я последвах. Тъмница все още, часъ. Накъде  ма носи вятъра не знам. То не   съм и на себе  си де. Да си призная рядко съм аз.
В един момент, светло. Забравих да кажа, че затворих очи. Викам си в празния акъл. Ако ша съ мре.  Та да не знам поне в коя кофа за боклук ме е зафичил вятъра.
Та  свети ви казвам, като парти на предизборна кампания и журналя от кол и въже.
- Аз  съм Бог твой и да нямаш други освен компа или мене.
Отварям половин око и бум кратуната на земята. Е басии. Олеее, пак псувам.
Светлината ме заби и челото ми направи дупка. Не знам от що тая тиква не и  потече кръв.
Почесах се. Не за въшки. Нещо не ме и заболя. Чак пък толкоз търпеливосТ.
- Вчера СИ повярва, че слънцето ще ти опече зелена кратуна и ще цъфнат..
-Аз командвам кога да ти е вряло. Кога бахър. Кога вятъра да духне и да те докара тук, че...
-Ко слънце ввее. Зимма идеее.Що не искаш зима? Ти и лято нещеш, нещо. Ма не може само пролет и да ти пеят фтиччки.
- Прогнозата не четеш ли? Аз съм я подсказал. Ако някой е съгреешил, дявола е крив, да знайш.
- Всяка зима  ми надуваш ушите. Божиите уши! Всяко лято, ме заболява глават. Пак Божията.
Ама...
Отворих очи. Явно съм се затоплила с одеялото и съм задрямала. Пък компа леко попрян и отворен на прогноза за времето. И ахааа, жълт код за силен вятър. 
Показах се навънка, дърветата леко мърдат. Дяволска работа. Не са синоптиците. И Бог не е.

2 коментара: