четвъртък, 30 октомври 2014 г.

Защото

Камарите от камъни, които хвърляме.
Са повече от китките.
А после дирим слънцето.
А то едно, такова, лигаво.
Натургано, както и слюнките.
Които плюем.
Защото сме добри.
Идеални
Или Богове.
Тя земята, сякаш не ни ще.
С нашия боклук.
Не от коша.
А от ботуша.
Върху съседа.
Роднината, приятеля.
Дори и някой непознат.
Защото АЗ съм прав.
Защото АЗ съм права.
НЕ права!


Няма коментари:

Публикуване на коментар