петък, 28 ноември 2014 г.

Да ти се прияде нещо

Много лошо става, когато ми се прияде нещо. Защото е рядко.
Защото, по неведоми пътища не мога да ям какво да е, и търся синоними. И защото аз ям, за да оцелея. Винаги това прияде, ми се струва нещо лигаво. Обаче си  е страшно нещо.
Все едно си един наркоман. Но по-страшно.
Яде ми се торта. Не става. По, по-горните пътища.
Прояжда ми се кавърмичка, цц.  Палачинки също. Не дай Боже в тоя студ сладолед. Пак не става. Пържола в камерата няма. В хладилника картофки. Пак. И оризец
Приличам вече на китайка. Отвсякъде. 
И талията ми стана на китайка. Или на девойка. Тинейджърка, де. 
За нея ми трябват, още няколко месеца  ориз по китайски. Може и по-други източни култури.
Жалкото в случая е че хвърлих целих целия си стар гардероб. Поне да опитам да се вмъкна  в ония тесни дънки за десет минути.
Защото, пак по неведоми пътища тая материя ццц.
Отклоних се от главната тема и цел. Да ти се прияде нещо.
Прияде ми се банани. От тия мога да  изям кило. Но в момента всяко преяждане задейства алармена клапа. Може два, трии.
Но  ако часът е три през нощта. Може да са нула.
Ставам тихичко като призрак. Вземам лапотпа под мишница. И туп в кухнята.
Какво търся? Денонощен с банани.
- Ти луда ли си ма. Не знаеш ли, че това е Лафка. Какви банани, какви пет лева.
Натиснах набързо копчето, защото си помислих, че ще излезе някой крокодил. Пък аз гладна не се бия.
- Тука е аптека, госпожо. Вие  на какъв телефон се обаждате?
Вярно.  Имам три чифта очила. И съм сложила тези с които гледам телевизор, ако гледам. Как изобщо, в тъмното, съм ги намерила, не  знам. Всичко е доста замазано.
Връщам се тихо в хола  за другите. Отварям вратата и падам по корем  до камината. Или малко по- напред. Спънах се на картончето, което не махнах снощи преди лягане.
Докато си дигна сбърканите кокали.
- Какво стана пак, бе?
- Търся си хапче за глава. Пък нямам вода.
Хапчета един куп. А водата в кухнята. Доста добро оправдание за заспали.
Взех всички очила и бум обратно.
Намерих си магазин и то доста наблизо. Навлякох се като за полярния полюс.  И ей ме навънка.
Замръзнах като египетска  мумия или като свекърва на която снахата и прави пържола с гъби.
Пред блока току една палма с банани. Узрели.
Не съм споменала. Но не ме е страх от височини. Въпреки, че начинанието катерене, скоро не съм го практикувала.
Представете си, ония големите чимове с банани които растат по палмите.
Тъкмо докоснах първия банан...
- Нито си маймуна. Нито палмата е твоя. Нито си дала заявка за клон. Да не говорим, че  изобщо нямаш патент за катерене като човек.
Паднах веднага.  И се чудя. Дали съм маймуна или човек!
Защото на друго(и)  място (а) ми казват или доказват обратното.
Върнах се тихо в хола и пак паднах.
- Какво стана пак, бе?
- Човек не може да отиде до тоалетна, без да питаш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар