Коя

Не си лежерен ти към мен.
Летя ту в този, ту в онзи свят.
Единият безкрайната вселена.
Другият,  пустиня.
Нали не казваш кой да избера.
Защото ме подхвърляш.
Защото нямам дъх.
Защото нямам място.
Защо и секунда не се спрях.
Ти не спря.
Така било!
Мърдала съм.
Да
Затова и днекса леко побелях.
Шумът ме дразни.
Мечтите ослепяха.
А ти ме газиш.
Да скачам!
Че аз кога се спрях.
Да разбера коя съм.
Кога е?
Кой е?
Дали е?
И розата ми прецъфтя.
На пролет, на пролет.
Коя!