вторник, 4 ноември 2014 г.

Глупости ли!

Имам чувството, че не можем без да си търсим повод за спор, който   стига често до караници. Не спор за  нещо, което е важно. Това няма да го разтягам.
Става въпрос за глупости. Сякаш един човешки живот е безкрайност и в повечето случаи  се пънем за такива неща, които дори няма да ни влязат в пряката на другия ден.
Последния е кой кво празнува. Няма да чеша на другите килима, щото някой ще помисли, че у румянини е шарени черги и месали с музика.
У нас се почва по същия начин. Като дойде някой  празник иии. Тва тряя да има на масата. Така тряя да се почне. Онака трябва да се бутне. 
А аз мисля, че ако има празник. 
Тряя да ми гот на душата. Тряя да ми е весело. Тряя да не сме си чепкали три деня нервата за меню. И не мисля, че някакви манджи по традиция ще направят човек по- добър.
Той си е  някакъв  всеки ден и не му тряя дата да се доказва.
Тия дати са за почивка, ако можем да си я дадем. Не да се чудим на кого да вадим  лимките с памук.
Аз почивам всеки ден. Което за мен, трудно се свиква. Още не мога да свикна, че ще гледам стените. В прав текст и начинание, което ми e нещо като изпитание.
Така станаха нещата,  че  смених целия си начин на живот  за да мога сега да ви дрънкам. Или да пиша нещо като "конско евангелие" .  Тва последното  го казвам  заради ония дребните.
Човек не знае когато се събуди, какво ще е. Не знам дали ще го разумеете.
1.Но  ако човек не е  здрав. 2.Не се уважава с околните. 3. Няма що годе нормален начин на живот. И още, и още...
И тва няма да разтягам. Но в мой стил ще си позволя една псувня.
Ако 1, 2, 3, и още Бах ма му на празници или квито и да е събирания от хорска срама, традиция или котуй там.
 И почти винаги се сещам накрая за Хан Кубрат и оня сноп. И нашите простотии и хала ни.

пп Напреки част от написаното, почти винаги успявам. Защото за мен спор не е дреболия а позиция, и почти никога не започвам аз.

2 коментара: