четвъртък, 6 ноември 2014 г.

Пекна слънце

Пекна слънце и изпълзя  зъмята.
Де сте уее.
Ша въ тургаум у позлата.
У моя камък златен.
Ем ей толкова ще ви е отплатата.
Като раздвоения мий дрангонлик
От кишето очи, без илик.
М да, тъка и куншии дойдоха.
Ни съм аз.
Оная, другата пройдоха.
Начик ,ази съм признавам  за фишек.
И  и на укото нямам мярка.
Ма ша одя за рана.
Замака ти утре зарънта.
Аз ръната ша ти давам от ръка.
Оф мерси,нища.
Нещо съм недогладен.
Ти що стоиш под другата страна?
Имам ерпес и е заразен.
Нищу, ша тъ цункам и замини.
А той от бабин дивитини.
Аз цалувам саму от либоф.
Ша съ залюбим ве.
Мнеее, другиму.
Де си, бързу тука.
Ни съ стряскай.
Веч мъ няма.
Тии  комбъла, отплясквай. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар