четвъртък, 1 януари 2015 г.

Честита нова година!

Мантракуков, весело си подсвиркваше. Слънчогледите на Ван Гог, въртяха глави. Щото това си е рядко събитие. А Мона Лиза на Леонардо да Винчи, направо си хвърли парчето плат. Или то само се плъзна.
Мантракуков тъка подсвиркваше, че рамките им скърцаха. Пък си бяха оригинал. Канеше и да запее.Тъкмо слънчогледите се свиха на купчина, а Мона Лиза беше докопала някакви слушалки. Настана тишина. За малко.
- Е гати! Ако това е "Фазан а ла конте ке мези", ще си отрежа маникюря. Струва двеста и петдесет лева. 
Пък стридите приличат, на едни осмукани неща. Сякаш са умрели на седемдесет. Не са пресни младоци.
Това маруля лий? Аз като стана съм по-добре в главата. 
Божке. Кви са тия сладки? По малки от моя бюст, преди да сложа силикон. И по сиви от силуета на ОНЯ горе.
Тряс,Плях. Пууух.
Нова торта. Тази е по зле от задните  ми части в профил и в анфас..
А къде е пуйката! Да питам?
Това в кухнята. Някъде в хиляда  квадрата на двуетажната, скромна къща на Мантракуков.
Беше в отлично настроение. И приготовлението за всяко годишното парти - Нова година на жена му. Мина през главата и реши да вземе вана на спокойствие.
Пяната се издигна. както макро дохода на фирмата му. От една спукана гума, стана производител. 
Тъкмо за  замисли за дългосрочни планове и водата истина. Стана лежерно. Хвана бравата, Ъ.
Пак хванабрвата. Ъ, Ъ. Той тука, гол, сам и мокър. Там. Всички врати. Хавлии. Дрехи. Парти!
Пак натисна. ЪхЪ.
Беше десет часа преди обяд   31 декември. С Ролекса влизаше и в банята. Не и телефон, цц.
Планове, фирма се изпариха, защо бавно започна да се вкочанясва напреки малкия радиатор за камуфлаж.
Погледна големия прозорец, който излъчваше студ и се намръщи. Свиркането. Или скърцането със зъби в момента, леко огъна лъскавите  плочки. Убийствения  му поглед пак погледна прозореца.
Отвори го леко и лицето му замяза на ледена мумия. Но имаше перваз трийсе сантима.
И един чисто, светло бял ден. Пет, шест комшии. Може би и папараци!
- Мамоо, мамоо. Тва Дядо Коледа лий!?
Изкрещя дете, случайно излязло да се пързаля.
- Коледа мина, мойто момче. Това е Дядо Мраз. отива при него да  си търси дрехите.
В този скоросто разговорен  момент, Мантракуков се подхлъзна. Взе да дращи по едро габаритната мазилка и се хвана за един  перваз.  Надигна глава. 
Жена му в поза с някой на канапето.
Изпусна перваза. Докосна лед. И в този момент се намери във вода.
-Мале. Толкова ли дебел съм станал, че  пробих замръзналия басейн. Аз слоооон.
-  Защо скачаш, скъпи. Още е рано, след такова парти. Честита нова година!

2 коментара:


  1. Весела и успешна Нова година! Много здраве и късмет, всичко друго е въпрос на избор:)

    ОтговорИзтриване