петък, 13 март 2015 г.

В кръг

Покрай дневния ред се губи човешкото.
Всеки знае пет или пет.
А там дядо носи картони за хлебчета.
Със стара количка за бебета.
Деца!
И мен ме е срам да поискам.
Синът ми е еееей толкоз голям.
Не се стиска.
Ех години напук ни притискат.
Да останем без самочувствие.
Дух и надежда.
И песента, главата ни свежда.
И тъка се сменява човекът.
В скот.
Не знае род.
Майка и брат.
Приятел.
Май   все съществителни.
В кръг.
Покрай дневния ред се губи човешкото.
Кой го еня за теб.
А ти  все едно си умрял.
Една напред, две назад.
Що си се сврял!

Няма коментари:

Публикуване на коментар