Яйца

От три дена жената ми, ми  пили сол на кратунта да и купя яйца. И да си дойдем на мойта, защото всички маймуни ще скочат.

- Ма нали на всеки ъгъл някой е снесъл. Има промоции и така нататъка. Остава друг въпросът, дали са пресни и дали са мярка алфа, бета и зет. За които изобщо си нямам  на хабер какво означават. Иначе казано.

Скъпи. По-скъпи. Най-скъпи.

Но тя не иска точно рекламираните мерки. Защото разбираш ли, всеки ще снася или занася във фирмата яйца да се чукнат. И всеки пак ще гледа мярката алфа, бета и зет.

А ве. Таранколууу!. Аз да нямам бройлери на терасата ве.  Или вместо фикуси, филандендрони и палми, в  хола ми стоят носачки великанки..

Само иди разправяй защо  не са   алфа, бета или поне зет мярка. Или нямаш тъща на село.

Ми нямам. Моята  е гражданка. С три сантима и половина яркочервен  маникюр. И също такова червило. Тъка и не разбрах коя марка беше. Но в малкия ми мозък се впи едно ж.

Напреки, че мозъкът ми бил пилешки по нейни думи. И не знам как не се  е сетила да ми каже аз да снасям яйца с размер алфа, бета или поне зет. Изобще и дума не може да става за петела на кокошарника. Че и това може да съм аз.

По скоро съм придатък към пиленцето и. Жената.

Пиленце лиии!

Та яйцата. Тази година трябва да са  от щраус. Не е важно от къде ще са. Четвъртъка да са в кухнята. Иначе без салатка. Без Ракийка. Без...

Дърр кукак  пин зън тряяс.

- Намери ли щраус?

- Дам, намерих.

Поглеждайки портфейла със снимките. На едната децата с тъщата.

- Само, че още не е снесъл. Не знам кога и на кого ще снесе по-напред..

- Как тъка не знаеш?

Мачкайки леко с една ръка снимката, защото се проверява за присъствие нощем. Избърсах избилата пот от високото двеста и двайсе волта напрежение. Забих пръст в кадрото.

- Ще снесе бе жена. Няма да мъти яяя. 

Затворих телефона и влязох в маркета. Да видя все пак. Щом месо има. Може и яйца.

Наредих се чинно.  Беше търпаня пред рафта и всеки търсеше мярка алфа, бета или зет поне  и зачаках. Тъкмо си помислих, че съм станал  промоция на гробищен  паметник и стигнах  до яйцата.

Кокоши, абсурд. Токачка. Гъска. Патешки. Доста са едри. Но жената каза. От щраус. Поне трийсет и пет сантима височина.

Те такова нещо..

- Мога ли да ви помогна. 

Сконфузено една  от обслужващия персонал до мен, гледайки ме как гъчкам яйцата. Които всеки момент ще станат на омлет.

- Желая. Как да не желая. Иначе ще ме оставят навънка.

- Яйца от щраус.

- Свършиха господине. Бяха лимитирана бройка. 

Изрицитира тя.

Излязох навън и се зачух коя гора да хвана до след празниците. 

Изведнъж се спънах в нещо и паднах върху него. 

- Мама, мама, мама.

Скочих. Нещо като драконче на крачка от мен. И то скочи. В бързината изпусна огън.

Забравих да кажа, че не съм се бръснал от доста време. Банята е заета поради новата пред великденска мода " Нюанси дъга".

Дръпнах се инстинктивно. Но все пак ония двайсет години отдавна са на таваня и затова почуствах, че се самозапалвам. Или по-скоро дракончето ми подпали пъртушината. 

Взех да се търкалям като магаре по земята. Иначе, някой щеше да кандидатства за най-голяма усмивка в " Гинес"

Опипах си лицето, което бе станало на папулчета тип анцунг, Китай и насам. Поистърсих и позагладих леееко опърлените дрехи и тръгнах към къщи. Ако полицията ме видеше тъка, ще ме вземе за някой терорист. Иди и разправяй, че не правиш бомби. Щото вониш на барут.

- Мама, мама, мама.

Тръгна дракончето след мен, трошейки  нещо. Може би яйцето, което аззз трябваше да занеса у дома.

- Махай се. Не ставаш за боядисване. За снасяне. За водене във фирма абсурд.

Тропнах с крак и у нас.

Влязох като крадец,  който не е сигурен дали е премахнал алармата. В кухнята. Отворих хладилника. И тъкмо...

- Намери ли яйца от щраус???

В хор. Знаех си аз,че моето пиле не може само да излюпи идеята.

Взех да се подготвям за фронта. Но като знаех колко ми е слаба барикадата  си замълчах.

Излезнах навънка и запалих цигара. Звъннах на мама, естествено.

- Какво сега?  Да ходя аз да ти ловя щраус от Африка ли? 

И ми затвори.

Влязох готов  да се жертвам в името на благото. Направих две крачки. Изведнъж жената и тъщата седнаха на пода. Или се подхлъзнаха.

- Мама, мама, мама. Искам вода.

Докато се чуе ' искам вода' и излезе струя огън. А аз не знаех на къде да хвърлям водата.