Пролетта

Може би душата не е цяла.
Когато се върти в кръг.
Поглежда се в огледало.
И някаква си непозната.
Отзаде реже и крилата.
В този хубав ден.
Пък тя си мрънка.
Не си  с мен.
Замахва с ръка.
Кръв, парчета и стъкла.
Изтрива изморено.
Червеното е пак червено.
В лале.
В роза.
В едно сърце.
Студено
Попивайки гладно.
Пролетта