Две лица

Да, животът е прекрасен.
Когато, някъде цъфти.
Когато огън не угасва.
Върху сребристите черти.
Когато хербарият е роза.
Усмивката е херувим.
Злобата не е в обоза..
А сабята сърдито спи.
Само, че сънят е свършил.
Пък живота в борба.
Ако спреш.
Душата е прекършена.
И си псуваш на съдба.