неделя, 26 април 2015 г.

Няма го петела

Пред кокошарника, набързо се събираха групички. Кой чул, недочул крякаше. Кудкудякаше. И се опитваше да лети, за да разнесе нещо. Да бъде забелязан. То защото, всички кокошки бяха еднакви. Не по цвят.
- Моето яйце днеска е най-голямо. Изтрещя едрата, червена с черно перо зад клюна.
- Друг път скъпа.  Нямаме комисия по стандарта. Пък тии, цяла нощ не ни остави да спим с твоето хлипане И защо? Не гледай в земята. Не може една. нещастна кокошка да снесе голямо яйце. 
Може. Но през клюна си, по новата мода.
- Като казахте мода, бях на маникюр. Барнала съм се с червен лак.
Изкряка слаботелесна, бяла. Ноктите и наистина бяха лакирани до ослепяване.
- Я по добре се остържи, че ще ослепиш някого. И тогава ще те види някоя тенджера.
- Бря, бря, бря. Разкрачи крака една пъстра, качулата.
Няма го петела, а вие се занимавате с домошарски проблеми в цялата горна и долна махала. 
Иначе война водите кога се покаже.
- Мчи как  ма. Един петел на сто кокошки. Срамота. Кой идиот е измислил това. Все едно, един мъж, на сто жени. Няма да успее  и час. Ще го подлудят.
- Точно. Коя от вас му извади "ангелите" и той зачезна.
- Точно, не точно. Ще рече, че ти не си кокошка, ми фазанка.
- Не съм фазанка. Но моят гръб е най-проскубан. И всички знаят безсрамно какво значи.
- Търси си го сама, тогава. Ние да ходим в комшиите на спявка. Там има три.
- Има. Как да няма. Затова ли ги връткат на три месеца. Я тенджери се хлопат. Я тигани се вадят.
- Аз мога да снасям и без петел.
- Можеш беее.  Нали си емигрантка - носачка. А ние селска, превъзходна. И затова..
- Няма го петела!
- Верно. И за какво мислиш е цялата търпаня. На митинг-протест срещу ядене на кокоше месо лииии. Или на подобен, за отнемане чрез сила  яйца.
- Аз снесох едно златно и излязох на пенсия.
- И докога?
Скочиха няколко гащати.
- Като ти изметат сметката ще  си извадиш пак перуката да насметеш клиенти. 
Пардон, петли.
- Какво правите тука бре?  Да не си просите брадва и азе вдовец.
Петела с пълната си сила гледаше някак отгоре. Някои замръзнаха. Някои се спънаха и по клюн на земята. А някои припаднаха ( далиии) .  Зависи кой, какво беше дрънкал. И от кога петела  им гледаше сеира.
- Няма го петела.
Едно малко, сладко, жълто пиленце.
- Божкееее. Само на компа висите.
Не бате. Не тате. Ми петела. 
- Що. Ние вече мафиотска фамилия ли сме? И кой е наследника!
Скочиха вси дечурлига.

Няма коментари:

Публикуване на коментар