вторник, 5 май 2015 г.

Гергьовден

Кучето гледаше кръвнишки, но не можеше да мръдне. Бяха го хванали без да знае, и беше увързан като агне за курбан. Наистина! Лично му го казаха тия нахални овце, преди да го овържат за  х-фактор Гергьовден. Муцуната му с пвц лента, сякаш е нилски крокодил.
Бе не ума, не дума. Спукана му е работата, ако не измисли нещо.
- Кво стана бе Шерлок, м, м, м. Иначе много се зъбиш. Къде ти е сега лигавата усмивка. И онова " няма проблем ". И то само това. Иначе под крушата, палмата, сливата. Все там, под кое дърво си си  опнал бъхлясалите косми.
- И ще ни пазиш. Нали, нали. Ей сегичка ни хванаха ония. Ще видиш ти нож, дране и чеверме. Нищо, че не сме във Виетнам. Китай и другите тям подобни по твоето.
- Първо ще ти извадим кучешките с клещи. Бавно. Пък ти даже няма да можеш и да виеш. После, ще ти залепим вълна със ц-200. От оная дето ни стрижат до кръв.
После...
- После, ще ти пробием леко кратуната...
- Не мучи бре. Ще те правим овен. По скоро, охранено агне. И ти трябват рогца, ха, ха, ха.
- Преди вълната  до кожа. 
- Ти знаеш лиии, колко вълна. Колко кожа. И колко агнета си изял.
- Не мучи казах. С какво мислиш ти купуват това и онова.
- Едно време кучетата нямаха паница. Нееее. Паници. Нямаха слободия, ми синджири. Една колибка от две, три дъски. Я се виж сегааа. На два, три етажа. Когато дойдат крадци, се почудват. Нас ли да огляват. Теб ли да ограбват.
- Боже, Божее. Че и сот има. Не е гола колиба тяяя. И какво ще ти пука за едни овце.
- Ей сега ти видяхме сметката.
Кучето скочи. Спъна се в купичката с вода и се пързулна. Инерцията го понесе и се спря точно до кошарата. Още през сън изгледа овцете. сякаш се подхилваха. Пък може и тъка да му се струва. Огледа заключалката. Опипа кобура. За пореден път провери сота. Този на кошарата. И пак легна да спи.
- Само да се стъмни. Ше види той един пищов и два сота. Аха. Аха.

Няма коментари:

Публикуване на коментар