Съдби

Дните скачат като зайци ( слънчеви ) в шепа.
Пък тя ( той ) живота ги стиска, да ги задържи.
То времето минава си проклетото.
Часовете някакви лъжи.
Аз махам с главата посребряла.
Не искам време, не искам и лъжи.
Бих желала да съм нейде цяла ( оцеляла ).
А в бръчките ми да валят реки.
Бих искала да обирам рози ( мигове ).
Пък те обратно да растат.
Не искам да навлизам в лозето ( лошотията ).
И да се топя от яд.
А тооо, това отгоре е борбата.
Която с меч не иска да върви.
Не иска и куршуми да и пращам.
А да се мотаем на съдби.