Нищото е много

Внезапно се почуква на вратата.
Ехото отразяващо  шепти.
Спънах се да тичам  за приятели.
Сякаш дъска ще ни раздели.

А то отвънка сенки насъбрани.
От вятъра вратата в захлас.
Няма го онова различно, алено.
На касата скритото ми Аз.

 Не се разделяй с мене скъпа.
Аз - то глухо ми обръща гръб.
Зашивам набързо, като кръпка.
Излизам вън, изправен и гранитен стълб.