събота, 30 май 2015 г.

Безсмислици

Не мисля какво ли ще е утре.
Не знам дори къде ще завървя.
Дълбоко в мен е нещо тъй изпружено.
Ако се бавя надолу ще летя.

Рикошетът ще ме мушка бавно.
Въздухът ми някъде ще спре.
Дали ще чукне някой тихо, равно.
Погледът в цвете да сбере.

А то една умряла роза.
Която все умивам със сълзи.
То от тях така и няма полза.
Ако желая без мръсно да върви.

Някой ще ми пали светло.
Друг мостове ще ми завари.
Аз искам да остана тука, честно.
С моите безсмислици добри.

Няма коментари:

Публикуване на коментар