Когато влакът шуми и релсите ръждясало тракат.
Живота гърми и бърза от някоя пряка.
Там няма перон и счупена някаква гара.
Ей там разрушеният дом и вятъра нейде се кара.
На масата в прах, две очукани чаши.
По тях усмивки седят, замръзнали леко уплашено.
А пък цвете изправено гледа от жълтата ваза.
Хербарий е явно, изсъхнало в спомен оставено.
Живота гърми и бърза от някоя пряка.
Там няма перон и счупена някаква гара.
Ей там разрушеният дом и вятъра нейде се кара.
На масата в прах, две очукани чаши.
По тях усмивки седят, замръзнали леко уплашено.
А пък цвете изправено гледа от жълтата ваза.
Хербарий е явно, изсъхнало в спомен оставено.
"А пък цвете изправено гледа от жълтата ваза.
ОтговорИзтриванеХербарий е явно, изсъхнало в спомен оставено."
" Чака вода от изсъхнала яма, и дъжда вече го няма.
ИзтриванеСамо роса от изпарени сълзи. И няма очи да кажат те, спри.