сряда, 20 май 2015 г.

На някъде

Когато влакът шуми и релсите ръждясало тракат.
Живота гърми и бърза от някоя пряка.

Там няма перон и счупена някаква гара.
Ей там разрушеният дом и вятъра нейде се кара.

На масата в прах, две очукани чаши.
По тях усмивки седят, замръзнали леко уплашено.

А пък цвете изправено гледа от жълтата ваза.
Хербарий е явно, изсъхнало в спомен оставено.

2 коментара:

  1. "А пък цвете изправено гледа от жълтата ваза.
    Хербарий е явно, изсъхнало в спомен оставено."

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. " Чака вода от изсъхнала яма, и дъжда вече го няма.
      Само роса от изпарени сълзи. И няма очи да кажат те, спри.

      Изтриване