Запазено

Мечтите се раждат в сън и умират с изгрева.
Реалността ме гони навън, като пясъчен сипей.
Подскачам и потъвам в крак с нови задачи.
А те да имаше как, в душата ще плачат.

Но това е за слабите, силните не затварят зеници.
Всеки ден е борба, като бъркане в обща паница.
Трапът е дълбок и наистина празен.
Семена на радост с отскок, да ги хванеш запазено.