В страни

Живота е път, през който минавам.
И всяка неизбежна катастрофа боли.
Хубави мигове, безбрежно оставени.
Да ги газят, да ги газят. Много коли.

Навярно съм тръгнала по малка пътечка.
Осеяна музика. Птички, цветя и гори.
В бързане, бягане. И малко отнесено.
Се сетих сега, че не гледам в страни.

Може би там е къща забравена.
Може би там, наричах го дом.
Може би всичко зад гърба си оставено.
И лошо, и хубаво. Изчиствах с погром.

Сега светлината седи си в ъгъла.
А аз нарамена със свойте борби.
Всяка изпиваща изгрева нулево.
А в страни, любовта си стои.