неделя, 14 юни 2015 г.

На края на света

Някъде на края на света, имало едно кралство. Мъничко и скромно. Живеели тихо, по един, обикновен кръговрат. Децата били повече от умрелите. В градините цъфтели цветя като цветя. Правели всичко колкото да преживяват и затова в горите имало много животни. Никой не знаел до къде е границата. Не са я пазели. Всеки чужденец минавал и заминавал, без да запомни нищо съществено. И затова не нападали това царство. Нямало войни.Докато...
Докато на трона не се качил крал, който бил недоволен. От всички.
Придворните не се умилквали. Жена му не го слушала. Обитаващите царството не му подарявали две трети от притежанията си.
Не бил известен. Ако се случело да ходи на гости в други кралства го мислели за мъгла. 
Разсърдил се. Не знаел на кого по напред. Решил, че ако свърши една печеливша война, всичко ще е другояче.
Само, че нямал войска. затова издал указ. Всички младежи от двайсе, до двайсе  и пет да се явят в двореца. Никой не предполагал какво е намислил. И нали е крал все пак, дошли младежите. И и и...
- Желая. Не. Заповядвам всички вие, да започнете  да учите как да се биете. Не знам какво точно е това. На първо време ще ви подаря по един меч.
Всички гледали учудено, но нали е крал все пак.
Не минало дълго време. Кралят бил нетърпелив и сприхав.
- Днес ще ви поведа към съседното кралство. В това е заложена вашата чест и моето достойнство.
Са техен късмет, съседното кралство било по неизвестно и от тяхното и затова спечелили. Но на второто нямали  никакъв шанс. Две трети били убити. Кралят, който все се криел в гората, оживял. 
И тъка. 
Не си взел урок. Привикал други и тях направил войници. Една битка. Две битки. Три...
По някое време в това нескромно вече кралство умрелите станали повече от живите. Кралят не забелязвал. Бил известен. Народа беден и болен. От войни и битки, нямало как да се грижат за нещо свое.
Точно в  този момент, кралят решил, че и той е беден  за сегашното си его. Измислил нова дума, данъци. Всеки ден имало нов. Накрая намислил данък лъжичка,троха и капка.
Лично той се заемал да събира данъците.
Един ден с това си занимание, стигнал до една колиба. Кучетата му живеели в къща. Неговите кучета.
Изтропал с меча си и тъка наречената врата паднала. Излязло някакво подобие.
- Предай данък троха.
Подобието нямало време да измънка, че гладува с дни. Че нямат брашно от месеци. Бил убит защото се забавил с данъка.
Но има едно, но. На всеки убит от войската му се махал син. Краля не забелязал. В момента не водел битка.
Една вечер както си спял, кралството било нападнато.  Скочил кралят. Грабнал меча си. И в последния момент забелязал, че  е сам.  Нямало я жена му. Дори придворните които се умилквали изчезнали. 
Започнал да тропа от къща на къща. Колиба след колиба.
Едва в последната се показал младеж.
- Ще последваш ли  кралят си, за да запазиш чест и достойнство?
- Не кралю!  Моята чест умря, когато броихте трохите и водата на баща ми.
И кралят останал сам. Никой не знае  какво е станало. Нали кралството било на края на света.

Няма коментари:

Публикуване на коментар