В тишината

Въздишам когато вали.
Когато облаци витаят в очите.
А вятърът прост идиот, ми сменя посоката.
Тропам с крак, пак на същото място.
С изгрева тръгвам. Със залеза спирам.
Всеки ден с надежда се разпростира.
Или напира.
Протрива от бързане.
Гледам забит сериал. Гледам в прозореца.
Искам да ритна и компа.
Замълчах. Но отвътре си трака отворено.
В тишината на ехото.