четвъртък, 25 юни 2015 г.

Живот

Мечтата на почти всяка жена е белият кон, принц и пари. Едни такива простички на вид неща с които  продължаваш живота си.
Голяма къща. Хубава градина. Много женски неща. Като тоалети, гримове, обувки...
Никой не признава, че е тъка. Никой не се замисля, че времето лети. И  в побелялата му глава идвам едни, такива, узрели мисли.
Да върне времето назад.  Но то си лети. 
Единия ден е слънчев. Другия с малко облаци и дъга. 
Никой не може да предположи, като се събуди какво ще е. Дали обикновена буря. В която се въртиш сам. ( Това осъзнаваш доста късно )
Дали с гърбица от проблеми. Пък цветята отъпкани.
Дали нещо ти хлопа. Освен самотата и негативите. които са заели мястото на всеки изгрев.
Дали, когато нещо те боли, някой ще ти хване ръката. Макар, че вече си нещо като очукана тенджера в която всеки е хвърлял подправки. 
Готвен си на предястие, основно и десерт.
Помирисвали са те. Дъвкали са те. И все някой се е опитвал да те пусне във водата. В мръсният канал. Като отпадък.
Но си оживял и още ти се живее. Макар да не разбираш. защо!
Може би заради самият живот.

Няма коментари:

Публикуване на коментар