вторник, 21 юли 2015 г.

Бананите

Две маймуни седели под бананова палма. Слънцето толкова жарко греело, че те заприличали на маймунски свинксове.
- Лягам да мра от глад.
- Ей де са бананите, бее.
- Мчи качи са ти. Като се смяташ за спасител
- Аз спасител! Обикновена маймуна, която чака да и паднат бананите.
- От къде? От небето ли?
- Все там. Нали е нагоре.
- Не знаех, че бананите падат от небето. Все съм си мислила, че са  закачени на дърво.
- Въййй. Закачени. Ужаст. Ти от флора разбираш ли?
- Кво е тва.  Брачет на банана ли? По- голям. И влиза сам в устата.
- Хи, хи. Ще ти влезе някоя муха, сама. Ако е проста, де.
- Ъхъ. Тъй де. Аз да се покатеря. Ти да ядеш долу.
- Миналия път аз се качих. Гони те маймунска склероза.
- Ти де. И аз тъка мисля. Само, че докато сляза, ти ги изяде всичките.
- Хайде да я друснем двете.
- Няма. Ти си наред. Друсай сама.
- Че аз съм сама от икиндия. А ти само плюскаш.
Докато се дърлеха, легнали под палмата и премижащи от безсилие ( мързел ). Нещо избръмча.
Но те не помръднаха. Да не си изкълчат ребрата. Не за друго.
- Я глей къв голям банан пада.
- Пада ти маймунската кратуна. Ставай и бягай. Тва е багер.
- Да изядеш банана.
- Къв банан ма. Идиотке. Скачай.
В последния момент скочиха. Не. Претърколиха се.
По едно време се осъзнаха.
- Не ми стига въздуха. Какво тва отгоре ни.
- Пръст и камъни.
- Не дървета и съчки.
- А защо ми хрущи в устата?
- Имаш избити зъби. Ха, ха, ха.
- Ти ли ги изби?
- Не съм помръдвала. Не си добре.
- Аха. Затова лягам да мра от глад.
- Може и седнала да мреш. Ако не си тръгнем до тогава.
- Ти първа.
- Не ти.
Със сетни сили се измъкнаха. В това време, беше дошла нощта. Никаква жега.
Прегазиха някаква камара и тръгнаха към домовете си.
- Този е моят клон.
- Не моят е.
А зад тях се блещеше цяла камара банани.
- Тея са луди. До утре ще мязаме на печен мармалад.
Рекоха бананите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар