събота, 25 юли 2015 г.

Закона на пещерата

Някога, много отдавна. В пещерно време.
Може някои да не знаят, какво е пещера. Дупка в земята, направена свише.
Та по онова време, когато нямало маймунии, овце, магарета, кокошки... Съществували само хлебарки и  мишки. Тези два рода не били в пряка зависимост. А и все още пренаселеността не искала да се ражда. И затова имало храна, вода и въздух за всички.
Или за тези два рода.
Все пак много хубаво, не е на хубаво. И хоп дошла еволюцията и започнали да се въдят всякакви зверове. В това число и хора. Но пещерите били достатъчно. А и сега нямаме дума да ги броим. 
Всички гадини си правели домове. Само хората в пещерите. Сложат два банбука за врата. Метнат от тук, от там някое листо. Жената бръсне с една вършина и чака. 
Не тока и водата. Вода на реката. Чака това нещо мъжа да и донесе мръвка за готвене. И пада голямото колинарство. Фъргат го в жар и с блещят. Понякога изгаря. Но рядко. В повечето случаи го изяждат алангле. Те не знаят какво означава алангле, нали.
Започнала жената да сади треволяци. И по другото време в жарта отивал и тъка наречения хляб. Няма описано дали е с мая или сода бикарбонат. Но друго било наяве.
Плъховете и мишките като първородни  били в повече.  На това отгоре изяждали сятото и готовото. Още тогава жената била буйна. Обаче една бухалка не стига.
Веднъж жената, като си ходела из гората. Видяла един звяр да се храни с мишки. Започнала да му вика, коти, коти, коти. И той тръгнал след нея.
Де ще ходи, че да не тръгне. Докарала го до пещерата. Вечерта нещото казало.
- Не  ми стига един звяр. Сега два. 
На другия ден като се мандахерцал из гората, видял друг звяр. Той  казвал баууу- ауууу.
Тъкмо стигнали до входа на пещерата и ахаа да влязат. Хоп два настръхнали.
- Къде бе? Идиоти. Донесохте ли нещо?
Марш навънка. 
От тогава, когато има мръвка. Кучето и мъжа, влизали в пещерата. Ако няма месо. Навън на чист въздух.
А жената и котката пред телевизора. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар