Черната овца

Вълчо ходел през гората.
Свиркал си с уста.
Спънал се в съчка, жалко.
Насреща му овца.

А, бе, Вълчо де си тръгнал?
Слънцето пече.
Гледам, хич не ти омръзна.
Да стряскаш ти дете.

Те пък тъй ги хвана страха'.
Мятат ти ръка.
Никога не гледат плахо.
В твоята уста.

Зъби, криви натрещяни.
Кариес плющи.
Някак си, от тях е странно.
Думи за игри.

Бабите с песен вдигаш.
С точилка в ръка.
На треволяци, май се и оригваш.
Що си в таз гора?

Жените нещо недовиждат.
Пращат дъщери.
Косите да им понавиеш.
С някакви игли.

Да не говорим, де е твойта къща.
Под сянката лежиш.
Зайците с подскок  се връщаш.
Кат куче им редиш.


Добре съм си в таз дъбрава.
Приятели добри.
В кошара никой  не ме вкарва.
От пръчка не боли.

Салатки сам си аз натръшквам.
Ям ги без чатал.
На сянката си не отвръщам.
Не ми е тя другар.

От мене никой се не плаши.
Сега съм в свобода.
Не сменям козината даже.
От някаква овца.

Бягай бързо зад дувара.
На пейка да лежиш.
И докато си дремеш морно, сладко.
Ножа да ръмжи.

През ден режат ти косата.
Нареждат я в боя.
Днес си някоя кръстата.
Не си ти овца.

Не ми наглеждай и устата.
Мирише на тамян.
Ей тъй както си кръстата.
Ще опитам да те ям.

Но после ще се тръшкам жалко.
Корема ще играй.
Затуй тревицата по малко.
Акъла не ридай.