От пепелта

Когато забравя къде съм.
Бърша мечтите от прах.
Те свенливо отнесени.
Изваждат цветовете от крах.

Въпреки моята воля.
Не блестят с големи очи.
Не се надуват престорено.
А лошото в тях да мълчи.

Гледат ме  леко и живо.
Сърцето в тях ще тупти.
Расли в наклонено криво.
Поредно надигат глави.

Стараят се доколкото могат.
Не бягат  звездно над мен.
В ръката ми път ще положат.
Припявайки тихо рефрен.