А тъка

Маргаритка Натуркова Белинова бе добра домакиня. Още като влезнеш в панелката и от шейсет и шеста, те лъхва миризма на дезинфекция. Напреки, че никога в тоалетната не влизаха стадо свине, на всяко  изхождение  шише с препарат.

От промоции   за такива належащи неща, килера заприлича на химически завод. Затова пък по носът и двайсет и пет сантима дължина и десет ширина, ни косъм. Явно от миризмата.

Тъкмо изля поредната доза и затърка с четка, на вратата се звънна. Даде назад за да излезе. Подхлъзна се, и се строполи на теракота, чиято  миризма бе леко ухание от тази по-горе. Препарата  явно това е чакал и се плъзна в очите и като сопол във виелица. Потекоха и сълзи до земята.

- Чумичка да те тръшне дано. Какво си се развъняла.

Сякаш телепатията и виждаше жена зад вратата. Блиндирана.

Че кой ще дойде при сама жена. Е няма да си обяснява семейното положение, я.

- Комшийке! Да не отваряш болница тука. Разби ми  се тръбата от твоите работи. А то здрави тръби, нали знайш.

- Що, бее. У вас сигурно има цигарена фабрика, която забива моята миризма в земята. Като изтъркам, мирише десет минути. Вие да нямате хавански пури, та вони на мърша. Или не влизате в баня.

- Ъхъ. Не влизаме. Поливаме се с парфюм, а твоя приятен нос не усеща. 

- Малее, малее, малее. Като изляза на терасата и отгоре ми идва блато от прането ти. Ела, ела. Виж новата ми дограма и стъклата. Извих се на осем  за да почистя.

- Ти си си осмица от подслушване, ахаа.

- Аз лии.

Чу се трясък на вратата толкова бързо, та чак не се разбра кой я е ритнал. Защото се чу трясък от вън и от вътре.

Маргаритка  пак бе в гела. Направи дабъл-ю шпагат и е опита да стане. Отлепи се от теракота. А половината и косми останаха на пода. Тъкмо разума и си бе представил вана и гладки крака. ( няма да си брои годините, яяя) И оная кикимора я прекъсна. Събра няколкото бутилки от препарат в торба и тръгна към терасата. Погледна към казана и си представи с каква сила да го улучи на нощна светлина. Тъй като все още онова не беше залязло, остави...

Нещо заблестя. Няма кой да си пусне бижутата. Нооо, кой знай. 

Изведнъж от горе се пусна блато. Поредното.

- ЧумооооУ! 

Погледна нагоре. Сега вместо почистващ гел, имаше кал по лицето. Но поне стъклата лъснаха.

Бижута, дрън, дрън. Фантазиите нямаха граници. Ма все пак в тази навалица зад блокааа.

Дръпна се назад и зачака да дойде залеза.

Тръгна към банята. И изненада. Водата беше спряла.