неделя, 13 септември 2015 г.

Как се прави баница по селски

Според заглавието, някой(и) ще се хване за корема от смях. Арейй. От кога па Румяна може да готви. И то "баница по селски".
Вярно, че съм маймуна проклета. Но да се разберем. Всеки един издигнал се в йерархията, е бил тва дживотно. И с труд....
Малиии! То сега доста  трябва да се върнат в пещерата или на клона, щото се трудят :D.
Остава другото настрана, че могат да си купят клон, пещера ( от национален парк ). И най-вече йерархия. 
Дадеш една паричка. Едно стъпало и ти описали вежди. Дадеш две, ръце. Три, джобове. Много парички, небето.
То едно време, там оцъклени на огън от съчки. Сал баници по селски са правили.
Чевермето. Ам. И бум в шумата да спят. Те не спят само. Ма да не си развалям посредствения имидж. Да разказвам тука. Кво аджаба се прави в тъмното без ток и светила.
Сега на огряно сал ноктите си броят :D ( тая тема друг път )
Първи храната, после борбата.
Време ли е овършея една баница най-сетне.
Като сети човек за баницааа, сал чака някой да я скотавчи.
Основния продукт е брашно.  Има доста видове такова. 
Пише си бее. Нямам в къщи лаборатория. Не за цигарки от коноп дето ще става наяве. Не на тъмно.
За хляб ( няколко вида ). За козунак ( болна мий майка на тва чудо ). За баклава ( стига ръсихте лиги в блога). Баница- новогодишна, коледна, великденска.
Ох. да видя календаряяя.
Вземам все пак кило. Някакво на промоция. В което я има  пшеница, я няма.
Яйца.
Минава  някаква жена.
- Госпожо! Тези яйца, щастливи ли са, или не?
- Не знам. Да не ги мътя.
Божкеее. Тази не знае, че при мътене. Или се развалят. Или  ги намираме във фризера като кокошки. Не моя фризер, де.
И се врътна. 
Ще все все пак да забъркаме кашата. Не беее, полива.
Няма да поливам всеки ден, че отидоха китките в бодливия рай.
Полив. Нещо с което да полея на баницата вид, вкус, цвят и ставане за ядене.
Нямам кокошки на терасата ( две ).  
Едната е обсебена от кактуси и сие сукуленти. Барабар с хола. Другата за спретноста на човешкия ни вид. Демек прането.
Ех как ми се перат пари. Но не ми е професия. Не съм и неква барака 'Л '.
Ох. Баницата.
Мляко. Щом ще поливам, начи евтинийка. То двеста вида мляко. 
От село " Малко койнаре" на седемстотин километра. " Балканче " с вертолет.
От по- големото население. " Магистралче " с лимузина
От комшиите. " На слука и клюка" с каруцата. Не знам ко впрягат за да дойде до тука. Не ми се дои котката. Мома е :D.
Същия ултиматум е и сиренето. Идва с бързия влак-стрела. И винаги е прясно на бучки.
Най накрая  съм се сдобила с продукти.
Вземам брашинцее. Слагаме в в в. Няма водааа. Резервната гаванка. Взе да става на сопол.
Звънна се на вратата.Няма вода, налии. Тръгнах натам, като под носа ми си баяха десето коляно. 
Отварям. Ц ц ц. Почва да ми се причува. Малее, на колко се изкуква ве. След толкова чая с билоба и ако-пунктура от хвърли трънка. 
Връщам се и след дълго въртяне над главата парченца, бяла лепкава кал. Правя две, три топченца. Следите по теракотата, настрана.
Охх. Точилката миналата година  я срязах с мини триона за колчета. Не домати.
Зъъъъррр. Пак звъни.  Бръмчи хладилника, като трактор беларус.  Пълен с курнушони  за туршия, която не е моя работа. 
Качвам се на плота. Единия ми крак на первазче десет сантима, което отделя микрото от готварската. Другия до бутилката с вода. Щото оная и да дойде, камъни като метеорит.
С тях правя супа- бобчета. Но тази рецепта, друг път.
Та търся контакта дето е набучен кабела на хладилника. Изключен. Не знам кво ми бръмчи. Но  бързо отварям фризера. Като се навеждам на ер малък. Не сте забравили, че съм (от) качена. И  моята промисъл не се сеща да слезе. Та отварям фризера и от там скача една кокошка с гол анфас. На периферията виждам как котката я пресреща. Извъртам се и тупвам. Тъкмо си дигнах кратуната и бам  върху нея бутилката с вода. Течността се люсна връз крехкото ми слонско телце. Помпата изкочи и право на лицето ми.Тръбата остана да стърчи като хобот.
Зъъъъррр. 
Лазейки като жаба се дотътрям до вратата. А след мен локви без риби. 
Правя поза ай си фон я. Събирам се на кълбо. Дигам едната ръка, която скрибуца на тенеке. После другата във втори глас. Хващам бравата и се изправям като шия на петел в пет сабахлам.
Отварям и не пускам бравата, че ще се разпадна като пирамида от преди икиндията. Вдигам очи и премигвам срамежливо на осемнадесет.
- Госпожице! Вие ли поръчахте " баница по селски".
Млад, мускулест и със сини очи.


Няма коментари:

Публикуване на коментар