Есенно

Лятото отмина ей тъка.
С намигване.
На прага чака есента.
Дъждът отмива стъпките.
По пясъка.
Студът настъпва.
От нейде си закътан.
Цветята още шарени.
С наведени глави.
Излезли пролетта.
От семената туканка заварени.
Вятър свирка с уста.
Хубава е есента.
Да се надухам.
И таз година леко ще опухам.
А човекът малко остарял.
Си прави сметки.
С които се е заиграл.
От малък.
И днес като голям.
Ах времето, не знае свян.