събота, 10 октомври 2015 г.

Точки

Забравям мислите си някъде.
И продължавам слепешката.
Дали забравям вече някого.
Или съм къртица непозната.

Стоя затворено на кръстопът.
Като ненужна тротоарна плочка.
Аларми някъде звънят.
Аз им давам пак отсрочка.

Светът в тъмното е знак.
И него искам да забравя.
Защото чука непознат.
Объркан в тъмната дъбрава.

Какво, че вече е зора?
И изгревът е тъй прекрасен.
Не мога аз да го чета.
А той, с мен не е съгласен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар