вторник, 19 януари 2016 г.

Багера

Карам си аз багера из сокаците. Щото централните са обръснати от НЛО. Даже не разбирам кой се тресе повече. Дали багера от 66. Или аз от студ. 
Няма компютърно табло, да включа климатика. Фейса изобщо, не. Няма новини. И без това ги виждам. Телефона ми замръзнал, не ми пуска СМС-и.
И изобщо не гледам накъде бутам снега. Дали на средата. Или на тротоара.
Мен тротоари не ми трябват. Паля багера и в магазина. Пак го паля и да плащам сметки. Пък дали влизам с него в помещения, отделен въпрос. Само като стигна до блока. Вдигам предницата  до общото стълбище. Бутам шперплата и вътре.
Жалко, че не ми зачислиха ония високите неща, дето засичат нечии електромери. И хоп на терасата. То пък и залостени.
Ето вчера на. Влизам за хляб и месо и всички ме гледат като извънземно.
- Ей момиче. Иди чисти, че да мога да се прибера.
Викна една бабка. Да се чуди човек как е стигнала до тука. То с магаре не може нали. Пък на нея багер ццц.
- Ко прайш тука маа. Няма де да си карам колата.
Гледа ме един младеж свирепо. Сякаш ще ме яде. А количката му пълна догоре. И ахаа да се разсипе до гумите ми.
Минах набързо край касата с предимство- багер. И напред.
Пак си чистя чудно, и през открехнатия прозорец ( да влиза чист въздух ), чувам. Ма много чувам бе.
- От къде се взе тоя сняг не знам.
Огледах се, няма никой. Замръзнал ми е  разума нещо. Викам да си платя тока. Хич няма да ме питат, как е времето.
Спрях багера нейде си. Без да слушам на кого преча. И вече мечтая за карибите.
- Къде ви е винетката и застраховката?
- Коя? тази на краката. Или на главата.
- Не се правете на интересна. Документите моля.
Бъркам ядно. Прехвърлям базука. Но листи няма.
Имам три възможности, преди да ме обявят за терорист.
Да запаля машината и тя да хвръкне като самолет. И да забрави какво трябваше да прави.
Да кажа, че сега тъкмо ще ги плащам. Без да споменавам багера за лични нужди, че ще ми искат онова уикенд.
Или да ги питам.
- Ма това багер ли е? Не мой. Аз имам мерцедес и личен шофьор и ги чакам тука, да ме водят на ресторант. 
Докато умувам..
- Пръстов отпечатък моля.
Почесах се по главата. Щото в момента умните се наумуват и лудите си лудуват, свободно.
Остава да съм престъпник, нещо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар