събота, 13 февруари 2016 г.

Говори ми

Ям си филията и вървя по чаршията.
Насреща странен отблясък
В небето ми светят, две черни монети.
И  падат в ръката на пясък.

Утрото някак, с прах отпечатък.
Налита за нови променки.
Но пак си е тъмно, пак си е мръсно.
Излиза със стари заменки.

Събудих се странно, с вкусът ми на гадно.
В прозореца облаци сиви.
За миг ми се пее и вятър ме вее.
В краката боклуци игриви.

Ям си живота, вървя си по слота.
Тъмата е станала ехо.
В джоба ми дрънка, слабо кивота.
Мигът ми настъпва ме меко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар