сряда, 20 април 2016 г.

Оазис

Не искам да казвам, че ми е черно пред очите. Че вятърът ме е забръскал зад гърба и аз подтичвам. Само, че ако спре ще се забия в земята като топче от градушка, което бурята е направила голямо. Мнооого голямо. Не се топи в ръце, защото всеки иска цвете там.
И аз искам дъга. Тази, която идва два пъти в годината. Или онази нарисуваната за всеки ден. Но тя се размива и боята пада долу.
Нагоре гледат само очите и чакат да се махнат облаците. Да дойде слънцето и да поседя в моя оазис. Само за малко. Защото живота няма да ме чака в почивка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар