сряда, 13 април 2016 г.

Зад образа

Слънце изпича, когато вече съм вътре.
И портрета изтича.
Завесите смъкнати.
Живот на перваза не вижда цветя.
Тъмнината го гази.
Дрънча по дъската.
Душата шепти.
Излез де, ще счупим стъклото.
Ръката порязана назад си стои.
Очите гледат, озъбено.
Отвори се  с поглед.
Но сърцето мълчи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар