неделя, 4 септември 2016 г.

Завет

Не препускам на спомени.
Но поглеждам назад.
Търся някъде алено.
Къде мечтите седят.
Тя едничка е седнала.
С кръпки в игли.
Скроена намерено.
Остаряла в сълзи.
Потърсих в себе си.
Коя ли е тя?
Тупа умерено.
Аз сърцето следя.
Поглежда на двайсе.
И крий петдесет.
Моето алено.
Моят завет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар