вторник, 4 юли 2017 г.

Днес е утре

Не знам какво съм постигнала.
Не разбирам на къде да вървя.
А отсреща слънцето, ми кима с глава.
Сякаш посочва, че дъжд не вали.
И ми просветва в мойте стари очи.
И обръщам се леко, а там сянка седи.
Усещам  полека, това е вчера, нали.
Днеска ми свети, и вятъра спря.
И облаци няма в мойта бяла коса.
Колко хубаво пеят, мисли безспир.
Сякаш не вчера бяха в черния мир.
Днеска е цветно, днес не вали.
И усмихвам се леко, днес е утре, нали.

Няма коментари:

Публикуване на коментар