сряда, 6 декември 2017 г.

Никулден - (хорър по Румянски )

Днес за първи път замръзна земята. Дупките  на пътя дето мязаха на лунни кратери, се бяха покрили с лед. А без лед всичкото път, тротоар, сокак покрито с кал и вода, бистра като изворна. Пък то на улицата формула едно ряпа да яде. Засилил се и дран през някое мини блато и става като вица, " ша го мийм ли, или друго ша прайм ".
Остава едно до десето коляно, пералнята. Без онова дето чисти остатъчна кал. Щото като те завихри, отива в мръсния канал. И от там обратно на улицата, която се е смарангясала от студ.
Аз като една работлива домакиня. Пардон маймуна.  Съм  за пристъпяла гордо и тешкарски, без да гледам за черни дупки, и без да се хързулкам, като кренвирш на третия ден по плота, лъснат като дядо за манифестация от 66.  Нямаше достатъчно матрял  по улицата да се друснеш в йога -  поза " войн ", ма в легнало положение.
Доста рано ще да е, че нямаше клошари. Те рано пипат, заради голяма конкуренция за тази престижна работа. А въздухът щипе кат ерген до селската чешма. Ма ръцете му доста ледени, а не врели и кипели от любов за дувара.
Та  вървя  и мисловно вече съм се върнала и седнала с чаша горещо кафе. По езика ми еййй такива башики. Но не ме боли. Щото ръцете и душата ми греят от топлика на Хаваите.
Изведнъж пропадам. Забравям дали  ВИК е копало вчера. Дали съм на Луната. Бе не знам дали съм в наща, далечна  галактика Добрич и ББ прави околовръстното и е подгонил от там работливите пчелички, облечени лежерно с по една лента  на кръста и чорапи с розички по тях.
Миришеше на риба. На тиня. На кал. Ужаст!
Не усещах никакъв студ. А тва не може да бъде. Аз съм лятно чедо и имам силна алергия към мраз и неговите приоритети сняг.
Попипах се да ли съм си аз. Малкото останал акъл си беше там. Двата косъма на косата топирани с няква черно-мазна течност стърчаха като некой Уди кълвача в  доста по стар вариант.  На тях  една дамска превръзка на фльонга.  Попипах си ръцете, че са важно нещо за перпето е мобиле. Но напипах перки. с пръсти накрая.
БожкееЙ, май съм станала русалка. Ся да вземе да се излюпи някой принц и приказката тръгна из квартала, че Румяна трябва да си смени панелката за някоя  с решетки. Викам да се опипам, ма то от найлончета не мой си докопам кожата. Дърпах, дърпах  ( не помня до кога ).  Не  излязоха люспи и май принца взе да се отлага. Огледах се за някое огледало, но вместо него мътна вода като от реклама за бира сред гора. Не сред изворна ( кална вода).
- Кво се оглеждаш ма проскубана акуло. Вече ти са счупиха зъбите да се младнейш за този празник и да направиш саможертваи  да си остържеш дебелата кожа за някоя жадна за прясно рибешко филе свекърва.
- Много си прясна да знайш. Сякаш си стояла 20 години у фризера и сега се представяш за едногодишна риба на панаир.
- Ще рече, че преди да те сложат на таблата си се търкаляла зад някой блок или си сбъркала казана  с някой магазин за риба.
- Ти не миришеш и на риба. На нещо незнайно и тропическо дъхаш а от двата ти косъма капе океанска вода с разлив от нефт.
- Край теб няма и едно купче с лед. Само банани.
- Ти да си чула за риба с банани а ааа?
- Рапан с рапан такъв. Приличаш на хвърлена саксия от терасата на  20 етаж.
- Аз, аз, аз ааа ззз съм Румяна от блок...
- Ти май бълнуваш кухненски блок. Щото там влизаш с напън от промоция  на риба написана на лъскави листчета, която като се размрази прилича на входа на дискотека къмто сабахлам.

Скачам. Удрям си в тъмното главата и падам на няколко хартии. Светнах. Котката настръхнала в коридора и гледа страшно. Щото тя спи до мене. А по пода рекламни листовки.
Нямам риба и миризма на такава и чакам обяда в другата стая да започне с мърморене.
" дей рибата бе "
((( Надявам се всички прочели тва умно геройство да имат огромно чувство за хумор )))

Няма коментари:

Публикуване на коментар