понеделник, 29 януари 2018 г.

На камъните

Може на някой да липсвам.
Може би не.
Щото аз съм измислена.
Не е приказка.
Не е и драма.
Очите край мене ги няма.
От стената ме гледа портрета.
С цветя, май лалета.
Аз обичам и рози.
Някой ги гази
" Боже опази "
Да търся на някого сметка.
Всички сме в клетка, всички сме в клетка.
Със завеса, стена и дувар.
От товари.
Мои товари, наши товари.
Изгърбен в  калта.
К'кво ме е еня.
Че той е в пръста.
Обектив на шаблон.
Балон
Той се пука, нали.
Аз (ти), имам слънце и цвят.
И ме е яд, че си сянка в градината.
На камъните.

Няма коментари:

Публикуване на коментар